автор: ivliter

Поетите, пастири на нощта,
не спят.
Загърнати добре
с дебелите и топли ямурлуци
на думите и на търпението си,
те бдят над крехките надежди на човека.
В нощта на безпокойството си,
в нощта изпълнена с очакване,
стадата с топли мисли още спят
в кошарата на мисълта.
Но някъде пропя
петелът сладкогласен
на идващото ново време
и в утрото стадата с думи ще излязат
да опасат на листовете белите ливади.