автор: AGRESIVE

Моят татко изпразваше пълните чашите.
После масата шепнеше нещо със празното дъно.
Сякаш някаква замъглена нещастност
преизпълваше хляба поставен до тях да изсъхне.

Ние хапвахме бързо и лягахме тихо в леглата си.
Не брояхме овце, а сърдити и тежки юмруци.
Те летяха от другата стая без крясъци
и се спускаха право в сърцата ни сякаш са буци.

После идваше ден и децата навън се отдръпваха
сякаш цялата нощ е белязала с белег челото ми.
Не играеха с мен, не защото погрешно постъпвах,
а защото не искаха моите лоши обноски.

И бащите и майките бяха скроили доспехи
да опазят децата от тази пропаднала сган.
Бях разбрала какво е да бъдеш обречен
и осъден от празните чаши на своя баща.

Те ме пъдеха, сякаш им нося проказа,
сякаш техния татко ще „хване“ ракия от моя.
Виждах тихия ужас в очите на техните майки
разпрострян като чесън да гони вампири на двора.

Бях дете и разбирах какво е баща ти
да се връща пиян и да плащаш за всичко изпито.
Не успях да платя, нито грам от изпитите чаши,
нито всички обиди попиха с разлятото вино.