автор: alidora

От облото око на май
изтече дъжд,
навярно за да скрие пепелището,
което ни похлупи
изведнъж,
погълнало до дъно
всеки мъж.
Отдавна е угаснало огнището.

Остана силуетът
на поетите –
забити трънчета
в пета на куче.
Озъбен ръб чертаят самолетите
и облаци налапват недовзетите.
Повярвайте ми –
утре ще се случи!

Отдавна няма
синьо от небето.
Балканът скри
последната си риза
и с восък запечатаха
полето,
зазидаха със кръв
вратата, дето
Господ при децата
земни слиза.

А облото око пресъхна бавно вчера,
не успяло смисъл у човека да намери!