Крушовене, Крушовене,
ти си пълно със проблеми!
В теб е страшно нощно време,
дявол да те вземе!
Ромите са тук безбройни,
ние – неспокойни.
При нас кмета ги покани,
белким кмет пак стане.
Те от другаде дойдоха,
от съседно село,
че ги погнал от там кмета -
решение смело.
Тръгна цялото им стадо
от гладни маймуни.
Де що видят, оплячкосват,
като диви хуни.
Настани се тук катуна,
при нас, в Крушовене.
Те си мислят, че при нас е
море до колене.
Ходят мърляви и гладни,
крадат де що падне.
Просят левчета, домати.
Ще има да патим!
Не стои ли нещо здраво,
го крадат направо.
А и здраво да го вържеш,
ще го вземат бърже.
Вече песни се не чуват,
само маанета.
Циганетата се кълчат
за радост на кмета.
И надули са до дупка
радиоапарата.
Да се чува с километри
чак от махалата.
Кметът ни ги толерира.
Той добре разбира,
изборите се задават,
те ще го избират.
Те са му електората,
и гласа си дават.
Изборната му победа
те осигуряват.
Вярно, той ще обеднее
с някой хилядарка,
но след туй ще се олее
да краде без мярка.
Че далеч е наш’то село.
Тук закон не действа -
ще си разиграва коня
и ще дерибейства.
Ни стражари в село има,
ни жандармеристи.
Могат всичко да ти вземат
и да те очистят.
Улиците опустяват
щом се малко мръкне.
Бабите се спотаяват,
не смеят да шукнат.
В къщите си те треперят
и врати залостват.
Много нерви, постоянно
всичко туй им коства.
Циганите си гуляят,
чувстват се стопани.
Гладни кучетата лаят –
никой ги не храни.
От това, недай си Боже,
ний сме притеснени:
Циганинът лесно може
всичко да ти вземе.
Може всеки, който има
помисли нечисти
просто да те изнасили
и да те очисти.
А най-близката съседка
е на двеста метра.
Могат лесно те да видят
и моята сметка.
И да викам, няма смисъл,
аз я зная нея -
и да чуе, да излезе
няма да посмее.
Размножи се тази паплач,
сякаш са хлебарки.
Въпреки, че не работят,
живеят без мярка.
Днес селата ни са пусти –
виждам какво става,
как полека се затрива
нашата държава.
Едно българче се ражда
на пет циганета.
Те са много и надничат
от всички кьошета.
От зачеване пиянско
какъв е ефекта?
Чиповете им на всички
бъкат от дефекти.
Че е лош материала,
това всеки знае,
но не смей да се обади
а седи и трае.
Наводнихме си страната
с хъхреци и орки.
Скоро скъпо ще платиме.
Тежко ни и горко!
Много сме разединени
и нямаме спойка,
щото дразним се от тази
богата прослойка,
дето ненаситно грабят
като невидели.
И се чудя, тази алчност
откъде са взели?
Всеки чергата придърпва,
та него да топли
и не чува, не го трогват
народните вопли.
Младите, като ги гледам,
обзети от скука,
пулят се на телефона.
Въобще не им пука!
Аз съм лесен, за мен скоро
краят наближава,
ала лошо ѝ се пише
на наш’та държава...
11.11.2021 г. – 11.07.2024 г.
София
(На Виолета, за смелостта ѝ да
живее в Крушовене, посвещавам)