автор: ivliter

Аз вървя в тишината
щастлив до забрава
и се спускам в съня на тревите –
на местата в които
мисълта единствено влиза.
Там унесено пеят щурци вдъхновени.
Като детски копнеж
ромоли покрай мене потокът
на небесния извор;
в зеления мир струи светлината
и на тънки тревички
край мен се люлеят
топла слънчева нежност
и вълни на покой.