автор: vova

Но как успяваш, с крехка сила,
така ефирно да преобразяваш ?
В съня пристигаш като самодива,
и мрака с блясък разрушаваш!

Нима си ти онази от която,
ще пия - жадна живата вода,
нима ще бъдеш мойто ново лято,
изпълнено с любов и светлина!

Това си ти - и вярваща и нежна,
готова съм да тръгна днес на път,
със теб - към спирката последна,
ръка в ръка - не могат да ни спрът!