автор: idan1

Дърво да беше,
във гората да си щеше.
И въздуха чист, и водата,
и бракониерът с брадвата.
Орел да беше,
във висините да летеше.
Свободата на живеца,
ех, да нямаше го ловеца.

Рибка да беше,
със златни перки да блестеше,
морето ти до колене,
перката на акулата ли блесне...

Хомосапиенс, с тялото душата,
две страни на една монета.
Насилие, алчност, неразбория,
накрая, има го гробаря...