автор: Mariq_Vergova

Светът е полудял от суета,
от лъскави лъжи и гнили думи
и губим днес човешката душа
в посоки и пространства помежду ни.

Зареяна в космични тишини,
из плетките на квантови вселени,
като дервиш Земята се върти
и чезнат бавно спомени и време.

Изтляват недосбъднати мечти
в капана на илюзии и догми.
Сърцата ни прегракват да мълчим,
а всеки миг е празен и бездомен.

Но там, сред върволицата от дни,
разпънато безмилостно на кръста,
едно добро, забравено, кърви
и търпеливо чака да възкръсне.