Места харесвани, познати,
неведнъж от нас посещавани,
плажове горещи златисти,
хотели уютни, чисти.
игри водни, интересни,
забавления весели, вечерни.
Полунощ неусетно отмина,
време за баня прохладна.
Бързо дрехите смъкнати,
тръпнеща наслада...
Но...понякога това но,
изиграва невесела шега.
Зъл демон сякаш долита,
поврежда бравата,
на банята вратата.
Като в клетка,
там той се оказа,
да излезе не може.
Пространство тясно,
клаустрофобия връхлита
го бясно.
Близките да отворят не успяват,
на рецепцията звънят.
Незабавно помощ изпращат,
насилствено вратата отварят.
О, свобода!
Лек за душата.
Шокът бавно отминава.
На другия ден, среща с боса.
и предложение за монтаж,
на сигнализация по въпроса.
Той прояви разбиране,
изпраща майстор за ремонтиране.
Сега на тази врата,
нова, лъскава брава.
Но...
„Парен, каша духа”.
Къпането при врата отворена.