автор: ivliter

Сред странстващата нощ над мен
просвирват нежни арфи на звездите
и някой леко удря
сребристия чинел на срамежливата луна.
Каква подзвездна тишина –
с какъв възторг,
космичният оркестър свири само.
В такава музикална нощ
кой може да заспи!?
Спят само старите секвои
в кварталната градинка.
А къщите околовръст,
броят спестените монети
от радостта на своите стопани.
Това е нощ на танца на забравата,
на хитове, които ще се помнят дълго,
на трепетни вълнения, вълшебни ритми.
И в нея, любовта прокудена
от охладнелите сърца на влюбени,
партньор ще търси неизвестно колко време
за танца на горчивата забрава.