автор: Icy

Отлагах да се върна. От боязън,
че родният ми нявга пъстър град
от времето със белези белязан
ще ме посрещне със тъга и хлад.

Една искра обаче ме запали
и щедро ме дари със поглед нов.
Събудиха се спомени заспали.
За среща с младостта си бях готов.

Наистина, в града видях промени -
гримиран с бръчки, леко побелял,
очите му обаче пак засмени
и въпреки тъгата - оцелял.

И въпреки безмилостното време,
което във душите ни оре,
аз вече знам, че в него вечно дреме
усмивката на палаво хлапе.