автор: zinka

Петел да те събуди, теле да измучи,
на дюлята да мернеш зелените очи.
Да изругае късо комшията подир,
а баба да накъса за баницата щир...

И сръчно да ти пръжне две пресни яйчица
/отгледала е осем пораснали деца/,
и чайче да ти сипе от подбел и ревен –
такава е магията на селото за мен!

От кладенеца после да дръпнеш кофа–две,
в коритото да плиснеш на черното прасе
и сам да се полееш, и кучето Мурад,
защото вън е лято, защото ти си млад!

Ухае на зелено, ухае на трева...!
Коситбата е! И първата за тебе при това.
Косиш, наточваш с бруса, косиш и пак, и пак... –
да ти е сладък хлябът, сънят да ти е благ!

На село е магия! На село е – Живот!
Отруден, но и щедър е селският народ!
И ако вдигнем чаши над вкусното мезе –
„Наздраве!“ ще извикам и искрено : „Блазе!“

За дивната природа, за щърковия свят,
за хората, Поповяне и за духа ти млад,
за всеки поглед пълен с човешка топлина,
за всеки стих и песен, и цвят – благодаря!