автор: Methodius

или: окултизъм и волунтаризъм

Някой предизвика обосновка. Кой? Кой! Сега тя ще се стовари върху му!
------------------------------

По същата мотивация, по която Кант се бореше срещу догматичната метафизика, волунтаризмът трябва да се бори срещу окултизма. С пълно право можем да наречем окултизма догматичен мистицизъм, а волунтаризма да приравним теоретически с т. нар. иманентна философия (махизъм, емпириокритицизъм). Трансценденталната и иманентната философия, макар да са антагонистични, са еднакво основателни из дълбочина. Пресечната повърхнина на догматичната метафизика и догматичния мистицизъм е емпирията. Догматичната метафизика заблудно постулира подчинение относно емпирията, но все пак подчинение спрямо разумова догма (псевдоразум); а окултизмът - спрямо волутивна (псевдоволя). В сферата на догматиката разум и воля са не повече от имена, означаващи трансцендентното. Догматиката е профанният вариант на религията и уж непосредствено (по "пряк канал") отвежда ("екстрасензорика") при някаква отвъдна първопричина. Но непосредственото не би могло да бъде друго освен иманентното, а отвеждането към трансцендента няма как да не бъде опосредствано и, значи, трансцендентално. Ето защо основанието на догматиката е по необходимост възможно в статистическото обобщение. Дотолкова догматиката е наука. А е ненаука, доколкото пронизва обобщенията интуитивно. Самото определение "окултна наука" указва към догматичен характер. Астрологията имплицитно предпоставя практиката за критерий за истината, т. е. неглижира абсолюта, от плиткоумие и "изветрели чувства", което ще рече: от шарлатания. Астролозите са полуучени-полумистици, нито учени, нито мистици, поради което следва да им бъде отреден статут на шарлатани, към тях е прилепчива хорската залисия.