автор: stanina

Мигове изстрадани, болезнени мигове,
с белези нарязали душата ми крехка.
Мигове преодолени, мигове непреживени -
кръст житейски от незатворени рани.

Усмирителна риза на непокорна душа?
С ласо да уловиш завинаги мига?
Ще изгориш - не протягай ръка!
Няма да минеш с глава през стена!

В клетка не можеш дух да държиш -
волна на крилете на вятъра ще отлети.
А може и някой ден да се завърна,
може би белезите ако загърбя.

Може би ти ще се усмихнеш,
аз може би ще те прегърна...
Дотогава да чакаш се научѝ.
Не се давѝ в пресъхнали сълзи.