автор: ivliter

С насмешка вятърът издува
широката ми бяла дреха
и хили се като хлапак
направил нова дяволия.
И с вой измита улиците прашни,
помита погледите мрачни,
престорени усмивки,
недоволства, недомлъвки –
прическите със смях разваля,
в косите разпилени
нашепва нови думи…
Е, нека да се забавлява,
на воля нека да лудува –
да духа колкото си ще,
но радостта ми от живота
той няма как да измете..