автор: pastirka

Облече ли пижама? Стана време
да лягаш, че за сън дошъл е час.
Децата, за да порастат големи,
приспивам вечер с приказчица аз.
В историята, дето ще разкажа,
участва конче – дар от дядо Крум.
То също като истинско е, даже
надбягване спечелих аз наум.
Оставях си го вечер до дивана
с играчките в кашона да поспи.
Веднъж среднощно чудо там настана.
Магьосница ли жезъл долепи,
че куклата ми Ани се провикна:
– Момичета, отиваме на бал!
Щом чу я, друга кукличка надникна,
излезе тя от спалния чувал
и всички я последваха. Карета
поиска Ани, маг я притвори
от тиквата голяма на райета
в каляска златна с гербови врати.
А кончето подскочи като зърна
каляската. Застана то отпред
и поглед към кашона мой обърна.
Бе нужен само кочияш напет.
Досетих се и двама кавалери
извадих от играчките си аз.
С копита чатна конят ми: Намери се
и кочияш във този късен час!
Войниче бе, с червена остра шапка.
На капрата качи се то със скок.
Закапа дъжд, но веселите капки
не спряха кочияша ни висок.
Препуска дълго конят през гората,
а куклите прекрасни люшна сън.
Но в слънчевия изгрев над земята
дворец огрян показа се навън.
А в него царят, син решил да жени,
поканил беше гости отдалеч.
Красавиците мои Ани, Рени
Мелинда и една японка с меч
войникът-кочияш до входа спрял е.
И куклите готови влюбен танц
са вече с принца млад да заиграят
в червена зала със рубинов гланц.
Те всички, от вълнение обзети,
очакват своя височайши ред.
Обноски фини, блясък на пайети,
а прелестната Ани – най-отпред.
Подаде ѝ ръката си галантно
сам принцът и във танц я завъртя.
Но беше мъж възпитан, толерантен,
с покана той пред всяка дама спря.
Сърцето му превзела беше Ани
и пръстен тя получи с изумруд.
Помоли я съпруга да му стане,
защото се е влюбил като луд.
Представи я на краля. Той хареса
избраната жена от своя син.
Провъзгласиха Ани за принцеса.
Тя всички омагьоса с поглед син.
След бала я изпрати малка свита
в покоите на кралски будоар.
Навръщане тъгуваха и трите
приятелки. А сякаш остарял
съвсем набързо беше кочияшът.
И конят не поглеждаше към мен.
Вървеше той към вкъщи ситно крачещ,
от липсата на Ани натъжен.
А после всички влязоха в кашона,
за да сънуват чудния палат.
С късмет ли си – и царствена персона
ще станеш в свят, на чудеса богат!
Това е краят приказен. Заспивай,
завит от детски пухени мечти
и в тях като в пашкулче се увивай.
А утре пак, дете, ме чакай ти!