автор: ivliter

Гората още гола е.
Не чула птича песен
е още сънена и вяла.
А билото на планината
тежи от мокър сняг –
дъхът му зимен
се спуска бавно
с водите бързи на реката.
Но вече виждам как
от разкопчаното палто на март
надничат нежните кокичета,
нетърпеливи минзухари
и мирисът на пролет ме облъхва.