автор: ivliter

Отнякъде дъхти на топъл хляб –
душата на живота.
Това ме връща в спомена далечен,
от детството игриво
за селската ни фурна.
Печеше майсторът хлебар
най-вкусните от всичко кифли.
Приседнал на платформата на небесата
с тях аз закусвах сладко-сладко
и хранех на мечтите гълъбите,
като облаците летни бели.