Пътуване впечатляващо,
до красивостите на света.
По родните места,
из страниците на историята,
в лабиринта на човешката душа,
из дебрите на любовта.
Ето го и него, ЧОВЕКЪТ.
Кога и как... но се появил.
Излязъл от пещерите,
огъня, колелото открил...
Стигнал на космоса до висините,
интелект изкуствен изобретил.
Човешкото у себе си, е ли запазил...
Отправим ли взор към небето...
Къде си живот...
Да ценим те тук на земята,
не после да търсим,
да откриваме чудесата.
На любимия,
човекът сърцето покорява,
в любов гореща му се обяснява.
И така от сътворението до днес,
върви човешкият прогрес.
Животът ражда
Поезията,
Поезия.
отражение
на живота е.