автор: ivliter

Животът ме държи на къс синджир
и води ме като нещастна мечка
в огромния си уличен театър.
Вървя след тъжната свирня
на старата прегракнала гъдулка,
която трябва да е весела,
хорото за да заиграя.
Подхвърлят ми бонбон
минаващите дни
и аз въртя се в полусън
по ритъм на свирнята…
По най-нелепата свирня играя.
Вървя покорно и танцувам
след циганина черен, стар –
животът, моят господар.