автор: yotovava

Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора.

Не приемам, че в сянка и бледо лице
ще се скрия, защото е орис
някой ден да простя – и на враг, и крадец.
И порталът за тях е отворен –

там където е вечност и всяка душа
светлина е – добра и могъща.
Бог така ни е ваял и дано не греша,
че накрая в това ни превръща.