автор: rhymefan

Песничка нощем
славеят пее.
Пее и чака
самка едничка -
да се покаже,
да закопнее,
да го последва
и бъдат всичко.

Песничка денем
славеят пее.
Пее, преграква,
но се надява.
Ех, тази самка -
как го владее,
как я очаква
и призовава!

Денем и нощем
славеят пее -
хем се задъхва,
хем се не спира.
Пред тебе, самко,
благоговее!
Долитай вече,
че той примира!

И виж, щом дойдеш,
не само в клони -
дано го мравка
под тях не лази,
че песен мълком
с`ълзи ще рони
и че се спомен
в гора не пази!

Но славей пее -
това крепѝ го -
така се вдава -
горѝ проглàся...
Побързай, самко,
и прегърни го!
Едва тогава
той ще миряса.

На теб тогава
ще пее, самко.
На теб в ушенце
и в перушинка.
И ти ще бъдеш
на почит, самко!...
............................
А не да зъзне
и в теб душѝнка...