автор: pastirka

Аз подпрях с носле стъклото,
за да видя как луната
ще изгрее над дървото
с роклята си от позлата.

Като приказна царица
е с прекрасните си букли.
Всяка вечер за ръчица
хваща мен и двете кукли

и започва да разказва
как светът красив изглежда.
Днес защо ли закъснява?
Към небето все поглеждам.

Чудя се какво ли става,
ала скоро ще узная.
Баба ми се приближава.
– Лягай си, дете, накрая!

– Имам среща аз с луната,
чакам тука да я видя.
– Взех си с теб сега белята,
тръгвай с мен да те завия!

– Ето я! Защо надута
тази вечер ми изглежда?
– Оооо, луната е прочута,
че харман си произвежда.

– Но какво ѝ има, бабо?
Хремава е тя, така ли?
Утре болничка и слаба
с охкане ще се търкаля.

– Не, харман не значи хрема.
Тя е днес с венец от слама.
Няма във това проблеми,
става само по-голяма.