автор: Marta

"Дори насън не виждаме покой..."
Дори наяве.
Дори да казвам често -
"Не се бой!",
сърцето слабо е.

Навън е май -
зелена светлина
струи
и уж разпръсква
подхвърлената сянка на нощта -
тъга могъща.

Добре, че слънцето изгрява всеки ден
- дори за мен е!
Добре, че май е вечният ерген!
На дъждове и гении -
акран, брат, син,
така зелен
и весел славей...
Със май в кръвта да си роден
е просто славно.
Със май да се родееш чест е,
и колебание -
от дъжд и слънце, и човечност
искряща рана.

Дори насън не виждаме покой.
Полета с макове.
Безкрайни майски територии -
дъждовни влакове.