автор: LeoBedrosian

Край пътечка, на полянка
израснáла крива джанка.
Злобна пролет я ослáни
цветовете ѝ попари.

Нито цъфна, нито върза
тази скомина тъй бърза.
Нямало за нея лоша
гóдин, казва лала Тоша.

Лало Тоше, я кажи ми
де са джанки приседливи.
Де го тоя плод прекрасен
за ракия да го скваса?

Че навънка пак ще вáли,
да се стопли? Ц! Едва ли...
Без ракийчица кахърна
китката ще да прегърна.