автор: stanina

Така дойде на този свят - той те целуна,
а ти изплашено отвърна му със плач.
Сега са други времена - целуваш изгреви,
с вятъра летиш, рисуваш с мисълта звездите,
ожулените колене отдавна заздравяха.
И колко повече растеш, светът невидим се смалява,
и все по-малко без отговори въпросите остават.

Но чудото да си частица от света не отминава
и все ще се намери нов въпрос да стресне
забързаното ежедневие и изгрев да извади
от комфорт безумно подредения живот.
Ще те целуне изгрев, денят ще те омае,
а вечерта под звездното си лоно
ще те приласкае... До изгрева...