автор: mariq-desislava

Под гнета на земното пространство
тишината залязва различно.
Човекът тръпне за недокоснат
и осиротял покой,
но среща единствено живот
като потоп - величествено изгнание
на срещи, прегръдки и изцелени сънища.

Сърцето - беззащитно зверче
се дави в износената ми душа,
гибелно недоловима
и си тръгва на пръсти,
съвсем хрисимо,
защото друг свят не е възможно да има,
щом моето дете цитира всичките миражи
и носи апокалипсиса, наречен аутизъм.