Поглъщам залеза с очи.
На слънцето лъчите дълги,
излизащи от облакът пред него,
са струните небесни
на позлатената му звучна арфа.
С немирни пръсти слънцето ги гали нежно
и музика на висината
изпълва цялото пространство.
А бликащите чувства в мене
желаят да изсвирят
възторжения химн на любовта ми –
едно красиво изпълнение,
достойно да прелее
в изящната хармония на вечността.