автор: blackjack12

Луд да срещнеш
не искаш...
Нормалните презираш.
Себе си не поглеждаш...
Сянка на вятър си.
Въже на обесен
в килията на вертикалното.
В изпитателно втренченото утро
вечерен поглед откриваш...
Тръгни след случайната мисъл -
процеп в отвъдното.
Белег на мълчанието,
с мълчанието се сливаш...
Опияняван от музика неземна,
парцел за земен гроб
внезапно откриваш...