автор: ivliter

О, вирове,
от бистрата река на детството,
къде загубихте
на своите подмоли тъмнината синя?
Къде водата ви изтече с бърза крачка?
О, сини вирове,
къде загубихте дълбокото си тайнство? –
сега така сте плитки
и мога с лекота да ви прегазя.
Не виждам рибите на радостта
да стрелкат вече в бързеите ви пенливи,
а само жабите на всекидневни грижи
препичат гърбовете си по камъните сухи
на лятото под слънцето оскъдно.