Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 3
Всичко: 564

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: p12a28n

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт местовъзкресението
раздел: Избрано поезия
автор: pc_indi

"Христос воскресе!"- казва всеки...А Смъртта...
не можеш да й уловиш спатиите.
Раздава картите за следваща ръка
и после слиза да си прибере светиите.
"Христос воскресе!"-силно изкрещя
пред храма хромият, протегнал празна шепа.
Тук-там се бърка някой в гъстата тълпа
да пусне в нея скромната си лепта.
Воскресе уж, а се усеща празнота,
препълнена с излишества без мяра.
С коса, вмирисана на дроб сарма,
разхожда любовта ръмжащата си вяра.
Сърдити са си повечето хора,
но бодро си желаят весел празник.
Провират се под маси, обикалят двора,
а вътре все така виси Исус наказан.
Свещена лудост е обхванала света
и чувстваш, сякаш ти растат бодли под кожата,
разпъват кадифената ти тишина,
и си кълбо от нерви и тревожност...
Но виж!Едно дете протяга чисти пръсти,
да го погали по ранените нозе,
а майка му го учи да се кръсти...
И всичко сякаш светва... От едно дете!
И въпреки ронливата надежда,
не можеш да не вярваш във това,
което във очите на детето се оглежда.
Наистина възкръсва на места!


Публикувано от Administrator на 06.05.2024 @ 15:46:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.05.2024 год. / 23:19:47 часа

добави твой текст
"От местовъзкресението" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От местовъзкресението
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.05.2024 @ 18:40:36
(Профил | Изпрати бележка)
"Воскресе уж, а се усеща празнота,
препълнена с излишества без мяра.
С коса, вмирисана на дроб сърма,
разхожда любовта ръмжащата си вяра." !!!!!!

Страхотно си го написала!!! С талант, с позиция, с призив! И с едно заглавие-находка, изпълнено също с голямо съдържание!!!
Аплодирам те от цялото си сърце! 💖

Честито Воскресение Христово, Инди!🥰 Такива произведения са ярки знаци на Воскресението! Браво!!!



Re: От местовъзкресението
от Markoni55 на 08.05.2024 @ 21:21:33
(Профил | Изпрати бележка)
ИНди, разтърсващо е! Поздравления!


Re: От местовъзкресението
от Marta на 09.05.2024 @ 10:41:36
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Заглавието ти ме подсети едновременно за "Исус Христос суперстар" и "Исус от Монреал" - правя някаква презокеанска филмова връзка ;), мюзикъла гледах миналата година, филма преди повече от трийсет години. Струва си да се видят. Все по-огорчена съм по празниците. Не мога сякаш от сърце да се зарадвам на Възкресението, да си въздъхна облекчено..Знам, че ако слезеше сега на земята, пак щяхме да го разпнем, и пак щеше да ни прости...и така. Какво разбрахме от тази огромна саможертва? Нищо не сме научили. Готови сме да захапем, да заклеймим всеки, който не е на нашето мнение, който дръзва да бъде над тълпата. Сякаш ставаме все по-ожесточени в отричането, неприемането и съденето на ближния...Колкото по-напред в технологиите, толкова по-изгубени в човечносттта :( Мъчно ми е. Дано възкръсва в отделни сърца, дано успеем да предадем пламъче.