автор: p12a28n

Впили тръни в кръста от тялото човешко
забили клинци по ръцете на избраника човешки!
Кръв се стича по жилите горещи
прелива във вино от притчите му вечни!

А времето подканя-слънце да гори
раните невинни, спират мъките дори.
Туй не е разпятие а човешкото риалити
вечно късало плътта на някой, прекрачил граници!

По кръст митичен стичат се сълзи спасение
вяра блика да залива, света за избавление!
Дъха пресъхва в глас за убеждение
небе обрича нас, за нови откровения!

Палача вдига края с острието
пронизва тишината с вик, право в сърцето!
И ехото остава само да кънти
загробиха се живи хората греховни!

Земя трепери, слънцето се скрива
ражда се надежда-възкръсва в нова ера!
Дълбоки бездни ще изстрелят човеци звездни
думите последни ще станат днешни.


Върхът ще помни мястото му лобно
и кръста ме прокобен и света ме вероломен!
Вяра в доброто ще посее в хората
сълзата в окото ще убие злото!

Бог ще каже, хора той ви бе спасител
затворихте сами очите, пред вашата тъмница!
Туй е вашето спасение, спомена да стене в ушите
кръста ме да влачите, до пришествието в дните!