автор: pinkmousy

Оставям те да се смириш.
Дори за двама, ако можеш.
А после да ме покориш.
Духът ми вечно е тревожен.
Не чакай отговор от мен.
Не питай. Просто ме награбвай.
Гореща съм и в зимен ден.
И също толкова съм влажна.
Излишни думи не шепти.
Със пръсти повече приказвай.
Излишните неясноти
така по-лесно се избягват.
Докато тихичко скимтя -
да знаеш - смело продължавай.
Но силно като закрещя -
за нищо ти не ме оставяй.
И след последния ми стон
ме гледай нежно във очите.
Дори и след години сто...
Аз знам, че ти си. Само ти си.