автор: p12a28n

Един нормален ден, както всеки ден
ден който бе забравен, ден обикновен.
А някой каза...ЦВЕТНИЦА, ЦВЕТНИЦА е днес!
Смутен признах-как забравих точно аз?!
Какво от туй? Само празник е-
празник като всеки друг.
От календара на стената се редят-
един след друг, един след друг!

Вече няма никакво значение
сърцата са спасени, сърца са с избавление!
Какво от туй-нали направихме си заключения?
Тишина сега е тук, тишина с цветя на провидение-
тишина, цветя... така ухае само, само самота!

Може би сгрешихме и в този ден се скрихме
може би бавно мислихме а бързо го решихме!
Може би заслужихме си, тежки дните!
На празника на празната ни маса- на края седнала е самотата!

Денят е дълъг, минути заледяват часове в леда
ЦВЕТНИЦА замръзва, от самотата на студа!
Само ти, моя мила, моя Цветелина-
грееш в дъгата, днешната картина
постави прекрасното си лого там горе-
остави в ляво долу, красивото ти име твое...

пан.