автор: pinkmousy

Сред древно гробище разхождам се.
Откривам аз надгробната си плоча.
На пейка, във живота вкопчили се,
изпиват се мъж и девойка.

Загазил е. Без грам съмнение -
тя вещица е. Днес без котка.
Подобно място е убежище
единствено за нас. И за разходка.

А вятърът бушува в клоните.
Дъждът се чуди...лекичко ръми.
Но сълзи днес отново ще пророни
за изгорените безмилостно жени.

А после, преродени след години,
ще се надсмиват над невежите мъже.
Не, няма вещица случайно да подмине.
Не, плаща се. Докрай. И от сърце.