автор: sofia_air

Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина, Светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда.
Всеки изгрев разлистен е вик от любов.
Там, където жена не пристъпва.
И зовът на монасите сторил е брод -
Той да слезе сред тях като пътник.
В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият мах е закрила.
Там, където не броди гласът на жена,
до Сина си пристъпва Мария.