автор: ivliter

Пак в родния си дом при теб съм, мамо,
където от години ти сама живееш,
където твоят дух
и твоите ръце крепят тук всичко.
Където всяка топла лятна нощ
жаравата вселенска
искри на детството в небето необятно
по онзи дълъг и безкраен Млечен път
на отшумялото ми време
и на неизвестното далечно бъдеще.
Към теб вървял съм дълго
през високата трева на тишината,
през плясъка на нощните криле
на своите мечти,
през песен на щурци,
през смътните видения на сънищата си,
за да склоня сега глава на твойто рамо
и ти промълвя тихо:
„Аз се завърнах, мамо.“
Така е хубаво да чувам твоя глас
и да усещам как
ти притихнала, смирена,
притискаш ме към себе си
с всеопрощаващата обич на сърцето си.