автор: ivliter

Над всичко, рано или късно пада,
сянката дълбока на преходността.
С умора всичко свършва под небето,
а след умората и с примирение.
Прахът на времето
покрива неизбежно всичко,
което е било на този свят.
Навярно и самият свят
ще се завие някой ден далечен с него.
Но и самата преходност
не е ли форма на живот се питам?...