автор: Perunika

Из дневника на един милиардер
(преписан от Перуника Майска)

01.04.20..
Снощи се запихме до късно с Том, Дик и Хари и накрая така направихме главите, че решихме да завладеем света. Целия - да си е само наш и да си правим с него, каквото си поискаме. Всички хора да изпълняват, каквото им кажем, и всички правителства да ни слушат. В края на краищата, защо ни е да сме милиардери, ако не можем един заговор за завладяването на света да спретнем!
Много се въодушевихме и взехме да правим планове как точно да го завладеем света, на кой министър колко да бутнем, какво да пуснем на медиите, какви организации да създадем за параван и други такива, когато Дик - той май пи по-малко - взе да пита защо ни било да завладяваме света, ако ще трябва да се занимаваме с министри, медии и организации и какво му било по-различното от това, дето правим сега. Том обаче веднага му намери цаката и му обясни, че сега това го правим с цял легион юристи, пиари, маркетолози и прочие паплач, чиято издръжка е колкото бюджета на средно голяма европейска държава, а като завладеем света, няма да имаме нужда от никакви юристи и прочие и ще си спестим сума ти пари.
Така че - решено! Ще завладяваме света - само ние четиримата. Явно сме били много пияни, защото изобщо не стана дума как ще си го поделим помежду си, само помня, че по едно време пяхме We are the world и после изглежда сме заспали.

02.04.20..
Хари ми се обади по обяд да ми каже, че следобед ще се събираме у тях да уточним плана по завладяването на света и да си разпределим задачите. Събрахме се, поиграхме малко голф за загрявка, поплувахме в басейна и седнахме да уточняваме плана. Хари предложи да сипем във водоизточниците по света ЛСД, за да промием мозъците на хората и да ги подчиним. Том обаче му обясни, че ЛСД-то не върши работа, защото надрусаните ставали абсолютно неконтролируеми. Ако искаме да ги контролираме, по-добре да ги държим далеч от ЛСД, иначе светът ще стане по-голяма лудница, отколкото е сега. Хари обаче не се предава и вика - добре де, да възложим на някой фармацевтичен концерн да измисли някакво друго такова вещество, дето да ги контролираме с него. А бе да възложим, вика му Том и се почесва, ама едва ли ще има много файда. Що бе? Ами ЦРУ повече от петдесет години работиха по въпроса и накрая вдигнаха ръце. Ако ти трябва нещо да гътнеш някого и после грам следа да няма - там са велики, ама това с промиването на съзнанието - забрави! Напроизвели са тонове идиоти и нито един контролируем. Умълчахме се - всички познавахме ефективността на ЦРУ.
Аз си падам по новите технологии, та затова ми хрумна - а защо да не ги чипираме хората? Цък с дистанционното - и правят, каквото поискаш! Дик обаче ми вика - ти в ред ли си, в тая криза за чипове, аз за телевизорите и смартфоните си не мога да събера, с Том оня ден за малко да се сбием в Сингапур, щото той изкупил отсега цялата партида за догодина, а ти искаш да ги пилеем за седем милиарда будали, дето и без чипове правят, каквото поискаш, стига да им го кажеш от телевизора. Или от Ютюб, обади се Хари.
Намусих се. Аз им предлагам авангардно решение, те ми излизат с някакви кръчмарски сметки. Никаква визия, никакво мислене в перспектива. И с такива хора съм тръгнал да завладявам света...
Поумувахме още малко, Том предложи колебливо масова хипноза със сателитно разпръскване или нещо подобно, при което Хари кисело му обясни, че хипнозата е бошлаф работа, той трима хипнотизатори бил пращал да хипнотизират баба му да му припише имотите си и накрая тя пак ги оставила на кучетата си. Том вика - твоите са били шарлатани. А Хари му отвръща - ами намери ми ти истински. Аз си замълчах, понеже не разбирам от хипноза, ама като им знам покритието на сателитите на Том - ти остави, че няма да хипнотизираме амазонските племена, ами и половин Европа няма да можем да хипнотизираме. А ако ти липсва половин Европа - за какво световно господство си говорим.
Скоро цялата работа взе да ни омръзва и решихме да оставим на правните и маркетинговите ни отдели да измислят как точно да завладеем света, а ние отидохме да врътнем едно кръгче с яхтата на Хари.

05.04.20..
Днеска ми звъни Дик - снощи му се обадил Уил, искал да го включим и него. В какво бе? В завладяването на света. И откъде е разбрал Уил за нашия заговор, нали беше тайна? Че откъде да знам, вика Дик, някой явно се е раздрънкал. И мълчи многозначително. Да не иска да каже, че аз съм дрънкалото? Нервирах се. „Виж какво - викам му, - моят правен отдел е бетон. А медийната ми група е по-малка от вашите, щото работя с високи технологии и не ми трябват толкова хора като на вас. От мен нищо не е изтекло!“ Тръшнах му телефона. Той моментално иззвъня пак.
- Ало, Джони, как си? - чувам аз бодряшкият глас на Уил. - Що не наминеш да пийнем по едно? Чувам, че нещо сте намислили с Том, Дик и Хари. Аз мога много да помогна в тая работа, нали знаеш.
- Ти откъде знаеш за тая работа? - питам строго аз.
- Ха-ха! Ти сериозно ли? Че откъде ли не...
- Няма такова нещо! - отсичам аз. - Това са слухове. - Затварям телефона.
Вечерта се събрахме у Дик. Като отидох, Том беше вече там. След малко пристигна и Хари - мъкнейки със себе си Уил, нахилен до ушите, като че ли вече е сложил света в джоба си. Е, то не че не го е сложил в някои отношения - ако раздаде на целокупното население на Земята по десет долара бакшиш, пак ще му останат достатъчно да изкупи половината Слънчева система, стига някой да реши да му я продаде.
Примирих се. Ако ще правим заговор на милиардерите, няма как да минем без Уил.
Седнахме да прегледаме плановете на правните и маркетинговите ни отдели. Тези на юристите бяха около седем хиляди страници, без да броим дребния текст. Зарязахме ги още на втората страница от преамбюла и минахме на маркетинговите - там поне имаше цветни картинки. Телевизионно облъчване, лотарийни игри, клипчета в социалните мрежи, талони за отстъпки - обичайните глупости. Никакви свежи идеи.
- Затова ли им плащаме такива заплати, за да ми разправят как ще завладеем света с клипчета и талончета - взех да се набирам аз.
- Ами това действа - опита се да ги оправдае Дик. - Това са изпитани средства, доказали са се с времето.
- Не съм тръгнал да ти измъквам китайския дял от пазара на прахосмукачки, Дик - сопнах му се аз, - а да завладявам света.
- Прахосмукачките отдавна са при Том - измърмори Дик и се скри намусено зад питието си.
- Как така са при Том? - изненадах се аз. - Че аз имам акции в тях.
- Е, значи и акциите ти вече са при Том - отвърна Дик.
- А... не съвсем - обади се Том. - Хеджирах ги на Уил.
- А така! Значи сега вече имам към седем процента при Уил. Уил, че аз направо съм ти съдружник, бе!
- Супер! - тупна ме по рамото Уил. - Макар че аз тия прахосмукачки май ги пробутах на някакъв индонезийски фонд. Или беше малайски... Не помня точно, бяха в пакета с тексаските ипотеки и аржентинското сухо мляко. А може и да не беше аржентинско. Няма значение, важното е, че са на сигурно място.
Вече бях готов да избухна, когато се намеси Хари.
- Момчета, дайте да не издребняваме! Тръгнали сме да завладяваме света все пак, няма да се разправяме сега за някакви си прахосмукачки.
Прав беше. Стана ми малко неудобно, че вдигнах такава патаклама за нищо и никакво, затова си допълних чашата и се кротнах в един фотьойл.
Понеже бяхме зациклили с плановете за завладяването на света, решихме да чуем Уил, който твърдеше, че бил пълен с идеи. Оказа се, че са същите като нашите - дрога, имплантируеми устройства (той не им викаше чипове, понеже знаеше за кризата), хипноза и пр. Малко по-добра беше идеята му да пуснем слух, че изкуственият интелект е завладял света, а ние петимата ще го спасяваме. Който не иска да бъде заробен от изкуствения интелект, да ни подкрепи, за да защитим човешкото в човека! Беше толкова възвишено, че почти се просълзих. Том, както обикновено, ме смъкна на земята.
- Не можем да кажем, че ние ще спасяваме света, хората ни знаят, че сме милиардери, и няма да се вържат, че го правим от филантропия.
- И защо не? - обади се Хари. - Филантропите са винаги богаташи. Просто няма как да си просяк и филантроп.
Поспорихме още малко по темата, но накрая все пак взехме да клоним към идеята, че е по-добре да използваме фигуранти. Докато се разправяхме, Дик прелистваше разсеяно папката с предложенията на маркетолозите и дооцветяваше картинките им. Така в един момент стана ясно, че предложението за завладяването на света от изкуствен интелект и последвалото му спасяване от нас вече е била предложена от нечий маркетингов екип - не разбрахме чий точно, защото още в началото бяхме изтървали папките на пода и после насъбрахме листите както дойде. Стана ни малко кофти, че сме измислили топлата вода, но все пак се зачетохме в плана. Беше много добре направен - с цветни квадратчета, стрелкички и линии с различна дебелина. Имаше и красиви снимки от различни части на света, който ни предстоеше да завладеем.
После ни хрумна, че в предложенията на маркетолозите, пък и на юристите, може да има и други добри идеи, но вече беше взело да ни омръзва и не ни се четеше по-нататък. Затова решихме да раздадем папките на личните си екипи, да ги прочетат и да ни отсеят най-доброто, пък ние ще решим какво да правим по-нататък.
Пийнахме още по едно и отидохме в казиното на Уил - или може би на индонезийския фонд - да отморим малко.

15.04.20..
Личните ни екипи прочетоха папките (или поне така казаха) и ни изпратиха обобщенията си в писмен вид. Юридическите страници бяха набъбнали до дванайсет хиляди (главно поради необходимостта да се цитират предишните седем хиляди), а маркетинговите вече бяха гарнирани с видеоклипчета на таблети.
- Ако им ги върнем още веднъж, дали следващия път няма да ни ги пратят с холограми? - запита със скрита надежда в гласа Хари. Скастрихме го да не се вдетинява. Обаче изгледахме клипчетата по няколко пъти. На Дик най-много му хареса онова, в което той седи в една голяма зала със скандинавски дизайн, натиска разни копчета и на екраните пред него прелитат кадри от цял свят, на които разни хора правят онова, което той им нареди. Хари пък предпочиташе един изискан салон с кристални полилеи, в който той, с пурпурна мантия на раменете, приема поклоните на хора с най-различна кройка на облеклото и цвят на кожата. Уил си хареса варианта с мюзикхолния харем от блондинки, заобиколили герой с широкопола шапка, който стреля по разни неща и винаги улучва. На нас с Том всичко това ни се видя малко инфантилно, но оставихме другите да се порадват на презентацията.
- Ако ще завладяваме света, за да чукаме блондинки и да ни се кланя тоя и оня, това и сега си го можем - отбеляза Том.
- Така си е - отвърнах аз. Опитах се да си представя господството на света от гледна точка на един зрял, разумен човек. Не ми се получи и го оставих за друг път.
Накрая презентациите на маркетолозите ни писнаха и се замъкнахме в новия ресторант на Хари да хапнем нещо преди казиното.

03.05.20..
Оставили сме завладяването на света изцяло на маркетинговите и правните си отдели и сме им наредили да ни кажат, като го завладеем. Междувременно се наложи да приемем в заговора още няколко души от индийския фонд на Уил (оказа се, че не бил индонезийски все пак), както и бившата жена на Дик, която заплаши, че ако не я включим, ще разправи всичко в медиите. Аз бях против, но на Том и Хари тая стара заплаха с медиите още им действа, не знам защо, след като и двамата имат медийни концерни и знаят как стават нещата.
Оказа се, че освен изкуствения интелект, маркетинговите ни екипи имат и други идеи, някои - традиционни, като лобиране, купуване на политици и прокарване на удобни закони, други - по-новаторски, като например безплатни приложения за борба със световния заговор или универсални онлайн съветници, които отговарят моментално на въпроси по всякакви теми, но никога не дават два еднакви отговора на един и същ въпрос. Яд ме е, че не съм се сетил за тая последната идея - а не е толкова сложно да се направи, напълваш една база данни с няколко милиона отговора, пускаш й един генератор на случайни числа и само трябва да сложиш накрая проверка да не ти се повтарят отговорите на един и същ въпрос. Дори невронни мрежи не ти трябват.
Е, не мога да мисля за всичко. Има си специалисти за тая работа, аз имам свят да завладявам.

16.05.20..
Наложи се да приемем още трима души в заговора. Така е, като някои хора не могат да си държат устата затворена. Нейсе, светът е голям, надявам се да стигне за всички, като го завладеем. Макар че ние с Том, Дик и Хари би трябвало да държим контролните дялове, защото все пак сме първите заговорници.

22.05.20..
Жената на Том чула на ревюто в Париж, че и друга група милиардери се канели да завладяват света. Някои разправят, че били китайци, други - руснаци, трети - араби. Има и версии за руснаци и араби, китайци и източноевропейци, араби и южноафриканци, китайци и индийци. Това последното ме усъмни малко, но все пак новината ме обезпокои - ако има и друг заговор, ще трябва или да се пазарим с тях, или да ги вземем в нашия.

25.05.20..
Трябваше да се досетя - проверих в нашия маркетингов отдел и оттам ми казаха, не без известна гордост, че слуховете за китайски, руски и прочие милиардери, канещи се да завладеят света, са ги пуснали те, като димна завеса, тъй да се каже. Похвалих ги, но им обърнах внимание, че версията с китайците и индийците е малко прекалена, да се съобразяват все пак с правдоподобието. Те обещаха да си вземат бележка, но споменаха, че тази версия я пуснали, след като видели, че вариантът с арабско-израелския заговор се разпространявал по-бързо от всички други.
Оставих ги да работят и отидох да врътна едно кръгче с хеликоптера, че нещо много съм се заседял вкъщи напоследък.

01.06.20..
Ама че работа! Вчера ми се обади Тони да ми каже, че ако не го вземем в нашия заговор, ще се включи в руския - оттам вече го били канили. Значи все пак има и друг заговор. Обадих се на Дик и той ме успокои, че това било работа на неговите хора, те работели по руската версия. Хубаво, ама защо ще се обаждат на Тони да го канят от името на руснаците? За по-правдоподобно, обяснява ми Дик. А откъде знае Тони за нас? Дик не знаеше, но обеща да провери.

08.06.20..
Вчера настинах яко със скейта по глечерите и сега лежа в хотела в някакво забутано село в Алпите, дето дори коли няма в него. Главата така ме цепи, че никакъв свят не ми се завладява, искам само да изпия нещо и да изчезна.

18.06.20..
Ще се побъркам - имам на телефонния си секретар седемнайсет обаждания от желаещи да се включат в заговора, като единайсет от тях изобщо не ги познавам, а от останалите шестима трима дори не са милиардери, а прости милионери.
Обадих се на Том да се посъветвам какво да правя, а той ми вика, че за тази седмица повече нови членове не можем да приемаме, защото вече сме станали двеста души. Моля!? Това заговор на милиардери ли е, или селска вечеринка?
Том ми обясни още, че се наложило да изберем управителен съвет, понеже било трудно да се събираме всеки път толкова хора, пък и обсъжданията се проточвали излишно. Аха, и кои сме в управителния съвет, питам го аз. Той взе да го усуква, да мънка, докато накрая изтърси, че мен, нали ме е нямало, не са ме включили в управителния съвет. Какво!? После взе да ме успокоява, че в управителния съвет били само наши хора - братът на Уил, на Дик дъщеря му от първия брак, двама племенници на самия Том, много умни момчета, наскоро завършили Йейл, на Хари вуйчо му...
Побеснях. Заявих му, че ако не ме включат незабавно в управителния съвет, още утре излизам в медиите. Той ме попита с какво точно смятам да изляза в медиите. Защото там тъй или иначе било пълно със заговори за завладяването на света, един повече или по-малко - все тая.
- Да, ама другите са измислени, а нашият е истински! - изкрещях аз.
- Аха... - съгласи се Том. - Само че това го знаем ние с теб. А хората как да разберат кой е истинският заговор?
Замълчах, но продължавах вътрешно да кипя. Ще видят те кой е истинският, като ги завладеем!
- Виж, ще говоря с Дик и Хари, може да те включим в управителния съвет като консултант. Процентът ти ще е същият.
Такъв си е Том. Въобразява си, че всичко се оправя с пари. Като се замисля, може и да е прав.

27.06.20..
Ново двайсе - някакъв стажант да вземе да изчете всичките седем хиляди страници на правните отдели (първоначалните, без обобщенията). И сега ходи и разправя, че според юристите ние вече сме завладели света, защото притежаваме всичко в него, което изобщо си струва да се притежава. И за какво се пънем ние от три месеца да завладяваме света, ако той вече тъй и тъй е наш!
Том и Дик са малко разочаровани, но най-нещастен е Хари - каза, че не си е представял така завладяването на света, представял си го по-зрелищно някак си.

30.06.20..
От руския заговор казаха, че не признават нашето завладяване, а от китайския обявиха, че ще ни съдят. Значи все пак е имало и руски, и китайски заговор. Привиках маркетинговия отдел да дават обяснения, а те взеха да ми разправят, че руският бил абсолютно измислен, някакви си техни олигарси видели от нас, че смятаме да завладяваме света, и си спретнали техен си заговор, но той изобщо не бил истински, те само така си въобразявали. Виж, с китайците работата била друга, признаха от маркетинговия отдел, там наистина имало заговор, но нашите юристи вече се били заели с въпроса, наели са още няколкостотин експерти по международно право, таекуондо и икебана и се канят да обжалват.
- Икебаната е японска! - викам им аз.
- Така ли? - изненадаха се маркетолозите. - Е, ако се разчуе, догодина сигурно няма да подновят договорите на експертите по икебана.
- Стига глупости! - креснах им аз. - Искам да знам завладели ли сме света, или не!
- За това по-добре питайте юристите, те отговарят за владенията и имотите - измъкнаха се от маркетинговия отдел.
Юристите ми дуднаха цял час, половината от който - на латински, докато накрая ме заболя главата и ги изгоних, без да съм разбрал завладели ли сме го тоя проклет свят, или не.
Цялата работа взе много да ми дотяга.

29.07.20..
Преговорите с китайския заговор се закучиха. Отначало предложиха да си поделим света по континенти, но после се оказа, че имали предвид ние да вземем Антарктида, а те - всичко останало. Отказахме, макар че те бяха готови да ни отстъпят и Фолкландските острови. Казахме, че искаме Нова Зеландия. Те казаха, че трябва да помислят.

12.09.20..
Пробив в преговорите с китайците - предлагат те да владеят света, а ние да си сложим логото отгоре. Обмисляме предложението.

28.09.20..
Тъкмо вече бяхме готови да приемем предложението на китайците, когато ни се обадиха от арабско-руския заговор и казаха, че имат по-добра оферта. Освен Антарктида предлагаха четвърт Африка, осем необитаеми острова в Тихия океан и най-важното - петрол на корем. Оттеглихме се да помислим.

29.09.20..
Обадихме се на арабите и руснаците да им кажем, че приемаме офертата им, но междувременно техният заговор се беше разпаднал - не успели да се разберат дали заговорът е руско-арабски, или арабско-руски.
Върнахме се да преговаряме с китайците.

15.10.20..
Юристите ни работят по идеята да направим общ заговор с китайците. Между впрочем, техният заговор е по-малък от нашия - малко над стотина души са, докато ние вече гоним петстотин.
Питаха ни как мислим да държим света под контрол, след като го завладеем. Дик взе да мънка нещо за дистанционни, Том тръгна пак с неговите сателити, а китайците ни гледат съжалително и дращят разни йероглифи в ноутбуците си. Накрая казаха, че ще ни дадат и ноухау за контрол на населението, ако направим парфюмерийните фабрики в 298 китайски града франчайзинг на „Шанел“ и „Диор“. Не можахме да се сетим в чие портфолио са „Шанел“ и „Диор“, Уил беше сигурен, че са минали през него преди година, но дали после ги е продал на Дик, или на един арабски консорциум, не помнеше. И Дик не можа да се сети дали ги е купувал. Пратихме юристите да ги търсят.

03.11.20..
Юристите ни откриха „Шанел“ - оказа се, че е у мене. „Диор“ обаче още го няма. Кога сме ги разделили - никой не знае. Продължават да търсят.


21.11.20..
Никъде не можем да открием „Диор“, може наистина да е отишъл в арабския консорциум. Предложихме на китайците да вземат вместо него „Гучи“ или „Версаче“, но те държаха на „Диор“. Освен това „Гучи“ и „Версаче“ и без това вече били техни, взели ги изгодно от руснаците.

30.11.20..
Събрахме се у Дик, направихме един голф, топнахме се в басейна, ама нещо нямахме настроение. Това завладяване на света много се проточи, пък и взе да става досадно. Том каза, че мислел да се оттегли. Готов е да ни продаде дела си. То и на мене ми иде да се откажа. Ама после другите като завладеят света, аз какво - ще седя отстрани и ще лапам мухи ли?
Разубедихме Том криво-ляво, пийнахме още по едно и после всеки отпраши с хеликоптера си.

14.12.20..
Юристите ни уверяват, че до Коледа светът ще е наш. Тоест, той ще е китайски, но с нашето лого. Дори успели да спазарят Нова Зеландия - заменили я за „Армани“. Или за Антарктида - не помня точно. Във всеки случай, работата потръгнала, след като най-сетне открили „Диор“. Наистина бил при арабите.

20.12.20..
От маркетинговия отдел казаха, че няма да насмогнат за Коледа с отпечатването на достатъчно бройки от логото - не можело ли да отложим официалното завладяване за догодина? Идиоти - от половин година с едно лого се занимават и пак не са готови. От маркетинговия отдел се нацупиха и обясниха, че не се занимават само с логото, а имат и куп друга работа - медии, сондажи, кампании, да не сме си въобразявали, че лесно се поддържа световен заговор. Особено при такава конкуренция.
Отложихме завладяването за догодина.

16.01.20.. +1
От маркетинга още не са готови.
На всичкото отгоре се оказа, че юристите са спазарили само Южния остров на Нова Зеландия. Сега се разправят за Северния. Надяваме се да го вземем срещу „Ив Сен Лоран“. Дано Нова Зеландия няма още много острови, че ще ни свършат парфюмериите.

01.04.20.. +1
Ура! Светът е вече наш! Завладяхме го!
На първо време китайците ще го управляват от наше име и с нашето лого, а като се научим как да го контролираме, може да ни пуснат да поджиткаме малко тук-таме като истински господари. Засега са ни дали няколко малки източноевропейски страни да се упражняваме.
Том е толкова въодушевен, че предлага сега да завладеем Луната, а Уил смята, че трябва да се насочим направо към Марс, а Луната да я заберем по пътя натам.
Ей, хубаво е човек да е господар са света!

02.04.20.. +1
Няма и един ден, откак сме господари на света, а неприятностите вече започнаха.
Първо, в Нова Зеландия и представа си нямат, че ние сме им господарите. Заявиха ни, че не вярвали в господари, пък ако ще и английската кралица да сме. Обадихме се на китайците, но те казаха, че Нова Зеландия си е наша и да се оправяме сами.
Второ, в останалия свят цари пълна бъркотия за това кой на кого е господар. На някои места твърдят, че нямали господари, другаде се кланят на двама, трима или изобщо на колкото господари се появят. Там наистина веднага ни признаха, но само докато не се появиха руснаците. Обаче и те не можаха да се радват дълго на господството си, защото на другия ден, дори без изобщо да са се появявали, господари вече бяха птеродактилите, а след още три дена - хептеномороидите. Нямам представа кои са те, но местните хора явно ги знаеха - от вестниците, телевизията и социалните мрежи - и бяха убедени, че са завладени от тях.
Обадих се в маркетинговия отдел - оттам казаха, че преди време са обмисляли идеята за птеродактилите, но им се видяла много ретро и ги заменили с извънземни. За хептеномороиди не бяха чували.
Трето, китайските средства за контрол на населението работят само в част от света. Добре де, в по-голямата част, ама не в целия. Китайците обещават до десетина години да заработят в целия свят, ама на кой му се чака толкова време!

05.04.20.. +1
Ужас! Получихме някаква умопомрачителна сметка за нарушени авторски права от еврейския заговор. Както се обясняваше в приложението, цял свят знаел, че световните заговори са изконен еврейски патент и всеки, който иска да прави световен заговор и да господства над света, трябва да вземе лиценз от еврейския заговор. В замяна на това получава правото да използва названието „еврейски“ като синоним на своето. Например - хептеномороидски (еврейски) заговор.
Обърнахме се за помощ към китайците, но те казаха, че за тях единственият автор, който има права, е Конфуций, а той досега не се е оплаквал.
Наложи се да се оправяме сами. Обадихме се на евреите от нашия собствен заговор и ги пратихме да уредят някак въпроса със сънародниците си.

08.07.20.. +1
Най-сетне! След три месеца разправии нашите юристи успяха да докажат, че понеже в нашия заговор има и евреи, ние сме де факто еврейски заговор и не дължим нищо на ищците.
Отпразнувахме го с голям запой... в опит да забравим, че щеше да ни излезе по-евтино да платим умопомрачителната сметка на еврейския заговор вместо хонорарите на адвокатите си.

15.07.20.. +1
Светът продължава да се заблуждава за това кои са господарите му и така и не успяваме да му обясним истината. Междувременно акциите на заговора ни падат стремително. От маркетинговия отдел правят, каквото могат, но конкуренцията е свирепа. Напоследък добре се котират и браншовите заговори, като например заговорът на фармацевтичните концерни. Хари е много разстроен, защото от нас само той си няма фармацевтичен концерн. Опитах се да го утеша, като му предложих да купи акции в някой от моите, но той каза, че не искал подаяния. Все пак това с фармацевтичните концерни и мен ме дразни малко, понеже е твърде едностранчиво - ние не сме заговор само на някакви си фармацевтични концерни, имаме си и банкови, и петролни, и оръжейни, и какви ли още не.
- Какви господари на света сме ние - вика Хари, - като един тъп слух за фармацевтичните концерни не можем да спрем!
Спогледахме се.
- Е, ние сме господари на света, а не на слуховете - обади се Том.
А дали човек може да е господар на света, без да е господар на слуховете, мина ми през ума, но някак не ми се щеше да го казвам.
- Тогава предпочитам да съм господар на слуховете вместо господар на света - тросна се Хари.
Ние двамата с Том забихме поглед в бутилката на масата, а Дик - в тавана. Хари гледаше нещо на килима, но според мен не го виждаше. На никого не му се говореше.

01.08.20.. +1
Уил ми се обади и ми предложи да се включа в нов заговор за господство над света, със стария нещата и без това не вървели, той събирал съмишленици за нов - започваме начисто, сериозно и съвсем тайно. Докато говореше, разцъках интернета, видях кои са му съмишлениците и му казах да не ме брои.
Сега седя и чета в интернет историята на нашия заговор. Общо взето, грешките не са много, ако не броим участието на извънземни, подземни и околоземни. Пишат също, че имаме хемороиди. Сигурно са имали предвид хептеномороидите. Ритуалите с мечове и голи девици бяха от някакъв филм, не знам защо са ги сложили и при нас. После имаше още някакви работи за кръв, деца, овце, квантови лъчения и древни руни, но тях ги прескочих. Пишат още, че можем да караме хората да правят, каквото си искаме. Реших да пробвам. Обадих се на на екипа ми и им казах да свалят тоя сайт от интернет по най-бързия начин.
След два часа се обадиха да ми кажат, че сайтът се хоства в Нова Гвинея и не могат да го свалят.
Обадих се на Том. Той каза, че може да си спре сателита над Нова Гвинея, но не може да свали въпросния сайт. Освен това спирането на сателита щяло да ми струва доста скъпо, ако все пак реша да го поръчам.
Обадих се на юристите си. Те казаха, че официалният процес ще отнеме доста време, но имали един списък с талантливи млади момчета, които им дължели услуги... Казах, че не ме интересува, искам сайтът да изчезне.
След още два часа сайтът изчезна. Половин час по-късно се появи негов клонинг на остров Тулаги. След още час изчезна и той. След петнайсет минути се появиха клонинги на островите Науру, Маупити и Амалаган. През следващите няколко часа се запознах с географията на Тихия океан и няколко десетки острова в него. На остров Гугуан - или беше Мугуан? - вдигнах ръце и се отказах.


02.08.20.. +1
Хари намина да ме види. Разказах му за вчерашните си опити за господство. Той погледна сайта и натрака набързо няколко коментара. Бяха предимно дружески уточнения. Квантовите лъчения, получени от извънземните, действали само при пълнолуние. През останалото време сме ползвали за контрол обикновени електромагнитни лъчения, от които човек може да се защити с подходяща алуминиева шапка (тук сложи линк към онлайн магазин за алуминиеви шапки). Ритуалът с голите девици бил само за четни дати, на нечетни сме ползвали голи младежи. Поправи и хемороидите на хептеномороиди.
Наляхме си по едно и докато го изпием, сайтът вече беше приел забележките на Хари и ги беше нанесъл в текста. Само линкът беше сменен с друг, пак за алуминиеви шапки, но на друг производител.
Бях впечатлен. Значи все пак наистина бяхме господари на света и можехме да контролираме хората.
Хари каза, че работел по въпроса от известно време, но засега успехите му били само в едната посока.
- Ако бях написал, че не използваме квантови лъчения и нямаме връзка с извънземни, нищо нямаше да стане - призна той. - Но ако бях казал, че руните са от неразчетеното писмо на Мохенджо-Даро, щяха да го включат. Можеш да ги командваш, само ако наддаваш - обобщи той. - За хептеномороидите не бях сигурен дали ще ги приемат, но ако две думи са еднакво глупави, като правило по-дългата печели.
Наляхме си още по едно.

10.08.20..+1
Край, приключих. Продадох моя дял от световния заговор на някакъв близкоизточен фонд, дори не знам арабски ли беше, или ирански. Омръзна ми да господствам в един свят, в който никой не те слуша. Освен ако не му нареждаш да прави по-големи глупости от тези, за които сам се е сетил. Заминавам за Нова Зеландия да си почина малко.

20.08.20..+1
Том, Дик и Хари също пристигнаха в Нова Зеландия. И те продали дяловете си. Том - на един руско-бразилски консорциум (или беше бразилско-руски?), Дик - на израелско-индийски фонд, а Хари - на фармацевтичен концерн с подразделения в нефтопреработката, синтетичните влакна и генното инженерство. Сега чакаме да ги видим как ще господстват в света и дали ще усвоят китайските средства за контрол по-добре от нас.
Разбира се, ние си запазихме опциите за обратно изкупуване, ако акциите на света се вдигнат. А междувременно смятаме да врътнем едно кръгче около Нова Зеландия, даже може да отскочим да видим Науру... На другите не им запомних имената.