Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: HoracioBwo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14157

Онлайн са:
Анонимни: 271
ХуЛитери: 1
Всичко: 272

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГневът
раздел: Други ...
автор: pavlinag

Сещате ли се за онези хора, които в продължение на години са стоели заключени в мазе в плен на някой изверг?
Слава Богу, голяма рядкост са! Но от време на време телевизията ни шокира с освобождаването на такива пленници. Това, което се набива на очи, е липсата на пигмент. Тези нещастници, прекарали с години под земята, отдавна са забравили какво е слънце; кожата, косите, очите им не синтезират достатъчно меланин и те са бледи, белезникави чак, с прозрачни очи и светли коси.
Е, такова едно белезникаво същество държа под ключ у дома. Когато ме издебне (слава Богу, че се случва изключително рядко!), започва да разговаря с мен с метална учтивост: "Уважаема Госпожо!". Възприело е това обръщение, както и тона, от една лекарка в Родилното отделение, при която преди години имах нещастието да попадна. Тя смразяваше охкащите и виещите в Предродилното с думите: "Госпожо, тук да не е Зоологическа градина!". Да знаете само как млъкваха горките женички! Прехапваха устни и страдаха наум!
Не мога да кажа, че съзнателно се научих да говоря като нея. Може би докато и аз пъшках наум в Предродилното, това бледо същество изпълзя от някъде и се вмъкна в мен. Дали не през системата, с която ми вливаха лекарства?
От тогава няколко пъти се е появявало. Като вампир. Излиза и хапе наред. И докато се усетя, загризва сърцето ми.
Ето защо се опитвам да развия слуха си. За да мога да долавям онази метална учтивост, която звънва с инфразвукова честота в обръщението ми "Уважаема Госпожо!"


Публикувано от anonimapokrifoff на 31.03.2024 @ 16:06:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   pavlinag

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1086 четения | оценка 5

показвания 50038
от 125000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.