автор: yotovava

Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното.

Щом наяве не може да имаме
безпределните Божи селения,
да оставим сърцата безименни,
да забравим как другият стенал е.

Нека сянка остана – неведома,
сякаш вятър сред люляка шушнал е.
Тази нощ е навярно последната –
да сме заедно шансът пропуснат е.

Аз когато сънувам, съм ничия –
по-пияна от авлига сред полет.
В своя кратък летеж съм обичала –
и то ще стигне за бъдната пролет.