автор: stanina

Защо не мога като вятъра
посоката да следвам винаги,
назад да се не връщам,
загърбила било̀ и минало.

Защо не мога като птиците
да предусещам бурите
и да снишавам до земята
полета, да пазя си крилата.

Защо не мога като слънцето
с усмивка винаги да грея,
дори и след градушка и порой
с дъга небето да засмея.

Но мога да обичам и да мразя
и зная колко струва добротата -
две шепи съпричастие,
на китка цвете аромата.