автор: Marta

Колко излишна лирика!
Колко ненужна нежност!
Славеи, арфи и лири,
пеперуди и безметежности.

Момиче, мисли с главата си -
хладно и пресметливо!
Каква ти е ползата, кака,
да гониш вятъра, дивото!

Дръж си изкъсо чувствата,
мислите си дресирай!
Кой ти тачи изкуството,
щом никакъв келепир не е?

Ползата гледай! Позата ти
да е убийствено убедителна!
Какво, че някаква си там роза
ще те боде до живот осъдително

и ще опитва да те завърне
към изстинала малка планета.
Комета ли профуча? Мълния -
в миг разцъфтяха дърветата.