Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 488
ХуЛитери: 3
Всичко: 491

Онлайн сега:
:: snejenbor
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСенки
раздел: Произведения за деца
автор: ina_krein

Вечерите през летните ваканции на село бяха безкрайни. Къщите се пълнеха с деца, бабите варяха компоти и сладка на двора или улицата, а децата си разказваха страшни истории за сенки, докато чакаха да ги повикат за вечеря. Това обикновено ставаше късно, защото преди стъмване бабите и дядовците поливаха градини, прибираха компоти или хранеха домашни животни.
В една такава лятна вечер децата от махалата се бяха събрали край догарящия огън, върху който до преди малко се варяха компоти от праскови, с сега в жарта се печаха млечни царевици – вкусен деликатес за всеки малчуган.
— Хапвайте, докато са топли – покани ги възрастната жена и ги предупреди. – Внимавайте да не оставяте зрънца по земята, че довечера ще дойдат сенките да ви търсят по тях.
Децата страхливо се спогледаха. Уж не вярваха в историите за сенки, но всяко от тях се озърна плахо в тъмното и погледна към своята къща – дали там светеше лампа, за да се прибере безопасно след час.
— Искате ли да ви разкажа историята за сенките, дето обичали царевица – попита жената, като се върна след малко с бутилка домашен сироп от бъз и няколко чашки.
Децата само кимнаха, защото устите им бяха пълни с печена царевица.
— Сенките щом надушат, че някъде вечер се пече царевица, веднага се събират и се запътват към мястото. Скриват се в клоните на дърветата и чакат да угаснат въглените в огнището, защото се боят от огън. После разравят пепелта с пръчки и търсят да намерят оставен за тях кочан с печена царевица. Ако не намерят, но има паднали зърна, започват да ги душат като кучета и по миризмата отиват там, където е отишъл човека, от чиято храна са паднали остатъци.
— И какво правят после? – попита плахо едно от децата.
— Докато стопаните спят, пускат паяци или червеи по царевицата в градината и я съсипват.
Едно от момиченцата се наведе и събра бързо падналите на земята зрънца от царевицата. Същото направиха и другите. Изпиха на един дъх сока в чашките и се загледаха в клоните на дърветата отсреща. Струваше им се, че там се спотайват сенките, които само чакат да си тръгнат, за да претърсят огнището.
Щом жената си тръгна, най-голямото дете предложи:
— Да отчупим последните парчета от кочаните и да ги оставим на камъните отгоре. Така сенките ще си хапнат и няма да закачат реколтата на бабите и дядовците ни.
Другите малчугани се съгласиха и всяко остави последната част от своята дажба печена царевица върху горещите камъни. После хванати за ръце се запътиха към домовете си, оглеждайки се страхливо. Най-голямото от тях, момче на около тринайсет години, ги изпрати до вратите им, върна се при огнището и се подсмихна дяволито.
— Обичам градските деца – засмя се то, докато хапваше едно от оставените за сенките парчета храна с удоволствие.
Някъде се чу странен звук и хлапето се огледа. Не видя нищо, но в отсрещния прозорец вятърът люлееше клоните и те мърдаха като живи. Звукът се повтори. Детето спря да яде, събра зрънцата от царевица и оглеждайки се тревожно, тръгна към своята къща бързо. Струваше му се, че сенките вървят след него и последните метри изтича като стрела до пътната врата.
След него излезе жената, която почерпи децата. Прибра усмихната парчетата печена царевица и извика на дядото в двора:
— Всеки път се хващат на историите със сенките. Хайде, остави малко работа и за утре. Ела да похапнем печена царевица, докато е още топла.
— Защо трябваше да плашиш децата с тия измислици – учуди се дядото. – Можеше просто да сложиш още по един кочан и за нас.
— За да се научат да оставят мъничко от храната си и за другите, та дори и да са измислени сенки – каза жената и се ослуша.
Странният звук се повтори пак. Вятърът потропваше като морзова азбука в стъклото на прозореца.
— Да се прибираме – дядото подкани възрастната жена.
— Ще помета огнището и ще му сипя още вода – отговори бабата и излезе обратно на улицата.
Преди да влезе в двора и да заключи вратата, тя извади от престилката си парче от кочан печена царевица и го остави на камъка до огнището.
Сенките в клоните на дървото се усмихнаха доволни. Седемдесет и две години тя си оставаше същото добро и грижовно момиче, каквото беше и като мъничко. Никога не ги забравяше. Затова всяка година нейната реколта от царевица винаги беше най-хубава в селото.

©Илияна Каракочева – Ина Крейн
из книгата "Усмивки от светлото детство"
разкази за деца и юноши
ИК "Многоточие" - 2024 г.


Публикувано от Administrator на 12.03.2024 @ 14:51:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.06.2024 год. / 10:09:28 часа

добави твой текст
"Сенки" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сенки
от malovo3 на 13.03.2024 @ 10:03:22
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасна притча! Поздрави!


Re: Сенки
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 13.03.2024 @ 22:31:05
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Поздрави!

]