автор: RABOTYAGA

Дипломната си работа по биохимия правех в мазето на Биологическия факултет. За да охарактеризирам една молекула, трябваше да използвам меркапто-етанол, който мирише на развалени яйца. Отвратителна миризма! Но носът свиква и вече не ти мирише.
Една съботна вечер свърших опита към десет и половина, заключих лабораторията и отидох на спирката на тролей номер 1.
Срещу Биологическия факултет е Оперетата и същата вечер имало представление с обичаните Лиляна Кисьова и Видин Даскалов. От оперетата излизаха елегантни жени на високи токчета и мъже в тъмни костюми и вратовръзки. Тролей номер 1 дойде, радостната тълпа се качи и продължи да коментира какво и как е било на сцената. Аз бях до стълбите и си мислих за опита на другия ден.
Изведнъж строг мъжки глас каза:
- Коя е тази пръдла?
Обърнах се да видя.
Около мен се бе образувал кръг от възмутени погледи.
Тролеят спря на Софийския университет. Веднага слязох и разплакана продължих към паметника на Патриарх Евтимий.
- Събота вечер е... Вместо да съм на купон, правя наука... И ме обявяват за пръдла... – хлипам аз на рамото на обичното бабче.
- Не плачи, детенце – успокоява ме тя, приглаждайки току-що измитата ми коса – Любимата ти биохимия иска жертви и ти ще си първата пръдла Нобелов лауреат.
Разсмяхме се.