автор: mariq-desislava

Шест години без Ангел Ангелов - ANG

Твоите стъпки причакват живота,
който няма да се върне.
Горчивият праг на болката е достигнат,
а едно глухарче височинно кънти
във всеки изгрев с небеснолика цялост
и те търси под Великата китайска стена,
но само успява да се опари в Жълто море.

В пещерите на Петра
крилете ти от розов пясък засаждат пустини.
Над Тадж Махал душата спира да тупти
и се превръща в ерес.
Мачу Пикчу и Чичен Ица достолепно се будят
само в твоите очи.
Ти си техният невидим колос
с най-бистрите звезди вместо утеха.
Колизеумът все така си мълчи
въпреки въглените, които откъсна от
сърцето си, за да не страдаш.
Никога вече.
Вече никога това не може да се случи.

Само статуята в Рио знае,
че ти си осмото чудо на света -
твоята светла сянка
навсякъде струи.
Горе не е толкова страшно,
защото ти целият си небе.
И ме чакаш, нали?