Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 844
ХуЛитери: 5
Всичко: 849

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: pc_indi
:: rosi45
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ час по БЕЛ
раздел: Хумор и сатира
автор: geostal

- Я да излезе при мене първи номер с домашната работа! Сядай тука на стола / сложил съм стол и съм го нарекъл горещ, защото мнозина съм изпотявал/ да те видя как си със здравето / менталното имам предвид/.
Идва едно дребно дяволче и сяда на стола, като показва една смачкана тетрадка и ми посочва какво е написал. Имат домашна работа върху синоними и го питам дали е намерил такъв на „тутакси“. Почеса се по малката главичка, гледка ме доверчиво и плахо, подръчках го, че то времето върви – колко е един учебен час, има – няма 40 минути, през които трябва да ги убедя да си изкарат учебник, тетрадка, помагала; на този му се припило вода, на друг му се припикало, трябва да ги пусна до тоалетната. Пък някои това и чакат, вдигат ръка, че и на тях им се иска. Казвам им, че не може групово, а един по един. Госпожиците често ходят, за да се погледнат в огледалото – нали трябва да са красиви, защото още от пети клас почват противоположностите да се привличат, демек да се харесват. Въвели са си едни дневничета, в които споделят разни нещица: кого харесват, как се казва, от кой клас е и т.н. Например прочетох в едно следното: „Мило дневниче, много харесвам В. от 6 б клас. Той дали ме харесва, дали ще ми обърне внимание, ще ме забележи ли…и разни цветенца, сърчица…леле – леле. Много от рано ги е ударил хормонът тези девушки и не знам как ще ги стигнем….кои бяха, а?! Няма да ги стигнем комай, макар че Америка за България се напъва яко да ни „помага и образова“, ама не знаят с какъв материал си имат работа. Но, спри сърце, отклоних се бая и, може би, политически неправилно. Дано тия горе от ПП, ДБ / а и другите/ да не попаднат на драсканиците ми, че може да ми изпратят проверка как така, аджеба, съм недоволен от някои организации.
- Казвай сега синоним на „тутакси“, момче младо!
- Ми , господине, мисля, че е такси…
Огромен хохот в класа, взеха да му се подиграват, никаква емпатия и солидарност към нашего брата.
- Момче, от тия жълтите таксита ли?
- Аха - клати глава самоуверено.
Много е зле горкия, ама как да му кажеш, че е същински маук. Не че знае какво е маук, ама може някой да знае, да му каже и бате Жоро требе после да пише обяснения защо си позволявам да ги сравнявам с птици и разни други животни.
Хайде сега да го пробвам пък по литература дали е в час. Питам го за най-малкия брат от приказката / е, знаете я/ на какво животно пада и пропада на долната земя. Тъпее отново. Показвам му илюстрацията и пак го питам, та го разпитвам какво е това животно.
- Ми, господине, като го гледам има черна вълна, рога…трябва да е овСа.
- Има и буква „ц“, моето момче, я произнеси правилно думата – овЦа и му я пиша и на дъската. Само че е мъжка овца – тя как се казва, мъжката. Нямаш ли дедо на село бре, да ти покаже.
- Нямам, господине, аз съм чистокръвен гражданин и никогаш не съм виждал таквоз животно.
-Господине, махнете го това диване от стола, че ме вбесява, губи ни времето – обажда се Доньо от последния чин. – В учебника пише, че е овен, пишете му двойка и да си сяда.
-Спокойно, Доне, не се възпалявай и не проявявай словесна агресия към съученик.
Още „диването“ не си е седнало на мястото и се приближава тайнствено едно девойче, гледайки ме с разширените си сини очета. Иска да ми сподели нещо тихичко.
- Господине, - шепти – дойде ми…
- Ко, ко - пуля се аз и не мога да превключа от „таксито“ и от „овена“. - Кой ти е дошъл?
- Ам дойде ми…- поруменява госпожицата. - Искам да изляза.
Стана ми ясно, бавно схващам, ама разбрах. Пуснах я, разбира се. Ама по мое време тия работи май идваха на гости към 7, 8 клас, а сега още от 5 клас, та те са деца още, ама природата напира.
Чувам приятната мелодия на училищния звънец, следва голямо междучасие, през което те ще си починат от мен и аз от тях. После борбата продължава…

_____________________________
Всякакво съвпадение с действителни лица, случки и места е случайно, но и много вероятно! – авторът.


Публикувано от Administrator на 28.02.2024 @ 16:03:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   geostal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:45:06 часа

добави твой текст
"В час по БЕЛ" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В час по БЕЛ
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 29.02.2024 @ 08:24:18
(Профил | Изпрати бележка)
Никой не смее да закача Асанчо от първи А, защото бащаму учи в седми Бъ ;))