Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 381
ХуЛитери: 0
Всичко: 381

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСофия вярва и на сълзи
раздел: Разкази
автор: lubara

Беше в края на 1990-та година. Баща ми от няколко месеца не беше никак добре, направо си беше пътник отвсякъде. Бяхме двамата в апартамента на Стрелбището, нямах телевизор, не четях книги, само се тутках по цял ден и цяла нощ около него. Сутрин ставах в четири и половина часа, за да му взема прясно мляко, студът ме караше да чувствам, че живея.
Понякога млякото свършваше преди мен и после в очите му виждах страха, че си отива. Една медицинска сестра ме беше скастрила, че не съм полагал достатъчно грижи да го обръщам в леглото, защото му се бяха появили декубитости. А една комшийка после ми каза, че малко се бояла за психичното ми здраве покрай него…
Тогава се появи някаква добра женица да ме заменя понякога в грижите и това ме накара да замина за Нова година със сина и майка му на гости при едни близки, които живееха и работеха в Москва. И така след доста колебания натоварих на влака багаж и петнадесет литра алкохол, който мина през митниците като през иглени уши и ето ни в руската зима и покрайнините на грамадния град.
Всичко си вървеше нормално, но няколко дни след това ми се обадиха от София, че баща ми е много, много зле, да се прибирам, че не се знае дали ще ме дочака. Качих се на самолета и се прибрах на Стрелбището. Той си беше все така в несвяст… А аз ден преди Новата година отново хванах самолета. Ще устиска, си мислех, няма да ме предаде, къде ще иде… И след седмица отново му бях хванал ръката и му казах, герой си ти баща ми, знаеш ли къде бях и как те бях изоставил за кратко… Дали ме разбра, съмнявам се.
Две седмици след това една вечер бях в хола, нещо ме преряза в гърдите, отидох в стаята и разбрах, че всичко е свършило. Обръснах го, поизмих за последен път слабото му тяло и на сутринта се втурнах където трябва. После няколко дни сълзите кротко се стичаха по бузите ми и добре, че имаше къде да отида, дори във влака очите ми бяха на мокро място… Това беше първият и единствен път, когато бях в Москва. За десет дни два пъти влизах и два пъти излизах от нея.
Баща ми и този път явно се беше погрижил да не ми пречи в шантавия ми избор.

21.02.2024.
Любомир Николов


Публикувано от Administrator на 21.02.2024 @ 14:44:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   lubara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
129 четения | оценка няма

показвания 8690
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"София вярва и на сълзи " | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: София вярва и на сълзи
от Markoni55 на 22.02.2024 @ 20:05:04
(Профил | Изпрати бележка)
Това ми е несбъдната мечта и Петербург. Единственото, което ме притеснява е, че децата, дори и да се отвори възможност, вече нямам стабилни крака за огромните проспект, галерии...дворци...


RE: София вярва и на сълзи
от Markoni55 на 22.02.2024 @ 20:05:07
(Профил | Изпрати бележка)
Това ми е несбъдната мечта и Петербург. Единственото, което ме притеснява е, че децата, дори и да се отвори възможност, вече нямам стабилни крака за огромните проспект, галерии...дворци...


RE: София вярва и на сълзи
от Markoni55 на 22.02.2024 @ 20:05:09
(Профил | Изпрати бележка)
Това ми е несбъдната мечта и Петербург. Единственото, което ме притеснява е, че децата, дори и да се отвори възможност, вече нямам стабилни крака за огромните проспект, галерии...дворци...