автор: tristessa

Посвещавам превода на всички, възприемащи се насериозно :)

Познавах много
поети с нито едно стихотворение,
романисти с нито един ред,
ясно е че бяха гении,
истински гении,
велики майстори,
но никога не са имали време
да седнат и да пишат сериозно.
Минава цяла вечер,
минава час,
но нито половин проклета минута.
Разбира се сега са директори на банки,
нотариуси,
работници от монопола,
но понеже когато се пенсионират
ще станат известни за нула време,
издателите,
списанията,
телевизиите
не правят друго, освен да чакат тях.

Понякога поезията
е красив занаят
може и абсолютно нищо да не си направил
и в същото време да бъдеш
най-великият и най-добрият от всички.
Но в крайна сметка всички сме тънки стръкове трева,
а в личните си карти пишем
че сме вековни дъбове.

Джузепе Д'Амброзио Анджелило