автор: poligraf

Още днес висиш - в рамки, не в бесило,
над креслата топли е ликът ти скромен,
но как, Народе, в рамките да побереш
тоз исполински дух и тази сила!

Не искам в костите им да се ровя -
на предателите мерзки с нрав проклет,
но как бесилото да го забравя,
Апостолското с петвековен гнет.

Иконата си, Дяконе, ти, светла
със вярата желязна за победа
и чувам твоите слова заветни,
с които цял един народ поведе.

С титаничния си дух за свобода
гладните за нея, ти, нахрани,
незнаен още гробът ти остана,
но, ти, завинаги надви смъртта.

Където и да си, войводо, боен,
за тебе златни са, без прах, словата,
острието си срещу кумир безроден,
емблема славната на свободата!